РИОСВ Пазарджик

Министерство на околната среда и водите

Регионална инспекция по околната среда и водите - Пазарджик


Оперативна програма
"Околна среда 2014-2020 г."
Оперативна програма 'Околна среда 2014-2020г.'
Плащане чрез ПОС

Плащане на ПОС терминал в Център за административно обслужване на инспекцията. Приемане на всички видове транзакции с карти, носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

плащане чрез ПОС терминал с карти Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro

iso9001

Резерват „Мантарица” е обявен със Заповед № 960/08.06.1968 г. на Министерство на горите и горската промишленост ( ДВ, бр. 77/1968 г. ) с площ от 301.3 ha. Разширен е със заповеди № 3812/ 06.09.1975 г. на Министерство на горите и опазване на околната среда ( ДВ, бр. 79/1975 г .) и № 529/07.07.1992 г. на Министерство на околната среда и водите. Приет е план за управление за резерват „Мантарица” със Заповед № 798/02.12.2015 г. на Министерство на околната среда и водите www.rezervati.riewpz.org  .

Резерватът се намира в Западни Родопи, в землището на с. Ракитово, като обхваща местностите Петлите, Кайнаците и Мантарица. Разположен е северно от най-високия в тази част на Родопите връх — Голяма Сюткя (2186 м н.в.). На северозапад и север се спускат много други била, които очертават водосборните басейни на реките Бежаница, Чукура, Хремчица и Стара река. Най-характерното било в района е Пашино бърдо — вододел между реките Хремчица и Стара река. Билото Харманите е вододел между Стара река и дола Тупавиците. Спуска се на север и през седловината Цигов чарк продължава до стената на язовир „Батак". Друго централно било е Каркария. На юг и запад от него се спускат много къси и стръмни била, очертаващи малки водосбори и долове, които се вливат в Дорковска река или в Ели дере. Характерни са също билата Лома-Талпиците-Компанията, Здравец-Къшлата и Здравец-Стъпката, които започват от м. Стамашови ниви.

С обширните си билни заравнености релефът на резервата е типичен за Западните Родопи. В района има и много карстови форми.

По-голямата част от резервата попада в среднопланинската подобласт на планинската климатична област. Само най-високите части са във високопланинската климатична подобласт. Средногодишните температури са 8—10 °С. Средните януарски температури са отрицателни - обикновено под – 2°С, а средните юлски – 14 – 16 °С. Годишната сума на валежите е около средната за страната – 550 – 700 mm.

Хидрологичната мрежа е гъсто разчленена, често с големи наклони на надлъжните профили и с променлив воден отток. Най-голяма река е Ели дере. Всички останали реки в района са нейни десни притоци. Изключение е долът Тупаниците, който се влива в язовир „Батак" при Цигов чарк. Водите, които текат на север от Пашино бърдо, чрез много долове се събират в Стара река.

Специални проучвания на флората и на фауната в резервата не са правени, поради което не е известен целия видов състав. Най-разпространен е смърчът (Picea abies), но чистите смърчови гори са малко. Най-често смърчът се придружава от ела (Abies alba), от бук (Fagus sylvatica) и от бял бор (Pinus sylvestris).

 

Почти всички смърчови гори са 100—130-годишни. Пълнотата им е 0,5—0,8. Дърветата са много високи. Средно височината им се движи между 22 и 27 м, но отделни дървета достигат над 40 м. На второ място по разпространение след смърча е елата, което е рядкост за иглолистните гори в нашата страна, защото почти навсякъде тя отстъпва на смърча и на белия бор. Еловите гори са в много добро състояние. Средната възраст на дърветата е от 90 - 100 до 130 – 140 години. По височина на стъблата тези гори не отстъпват на смърчовите.

Чисти елови гори почти не се срещат. Преобладават елово-буковите и елово-буково-смърчовите. След тях са елово-смърчово-буковите. Понякога елата се придружава и от бял бор, трепетлика (Populus trеmula). На трето място по разпространение в Мантарица са горите, в които преобладава букът. Той също не образува чисти съобщества, а се придружава обикновено от ела или от ела и смърч. Единично или на групи в буковите гори може да се види още бял бор, трепетлика или ива. Буковите гори са стари (100—150 години). Височината на дърветата е 23—27 м, а преобладаващата пълнота – 0,7.

Поради липса на флористични проучвания не може да се дадат данни за храстовата и тревната растителност.

В резервата са разпространени едри бозайници, характерни за нашите гори — благороден елен (Cervus elephas), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scropha) също и мечка (Ursus arctos).

Среща се и глухаря (Tetrao urugallus), за който Мантарица предлага отлични условия.

Резерват „Мантарица” е определен за биосферен резерват.