РИОСВ Пазарджик

Министерство на околната среда и водите

Регионална инспекция по околната среда и водите - Пазарджик


Оперативна програма
"Околна среда 2014-2020 г."
Оперативна програма 'Околна среда 2014-2020г.'
Плащане чрез ПОС

Плащане на ПОС терминал в Център за административно обслужване на инспекцията. Приемане на всички видове транзакции с карти, носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

плащане чрез ПОС терминал с карти Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro

iso9001

Обявен е за резерват с  Постановление на Министерски съвет със Заповед № 14827/29.06.1951 г., като заповед № 2245/30.12.1956 г. променя режима на дейностите в границата на резервата. По-късно се  намалява територията му със заповед № 1700/17.07.1961 г., след това е разширен със заповед № 3899/15.09.1975 г. на Министерство на горите и опазване на околната среда, и отново намален със заповеди № 702/14.07.1982 г. и 587/08.06.1983 г. на Комитет за опазване на природната среда при Министерския съвет. Приет е план за управление за резерват „Дупката” със Заповед № 798/02.12.2015 г. на Министерство на околната среда и водите  www.rezervati.riewpz.org .

Разположен е в землищата на с. Фотиново и на гр. Батак по югоизточните склонове на Родопите.

Релефът е планински. Красивите му и разнообразни форми са обусловени от твърдата литологична основа, съставена от риолити, които могат да се нацепват хоризонтално или вертикално. Затова именно са се образували и стърчащите твърдици над денудационните нива.

Най-ниската точка на резервата се намира при водослива на Девинска река с р. Катранджи дере в м. Кемера, известна с красивия си сводест мост от римско време. По него някога са минавали римските войски, а по-късно и керваните на българските търговци, пътуващи до пристанищата на Егейско море.

 

Средиземноморското влияние се проявява в кратко задържане на снежната покривка и в засушаване през лятото и през есента. Максимумът на валежите е през юни, а минимумът — през август-септември с вторичен минимум през март. Годишната сума на валежите е около 800 мм. Средната продължителност на вегетационния период е 5 месеца — от средата на май до средата на октомври.

В хидрологично отношение резерватът се отличава с голямо количество на валежите.

През резервата протича Девинска река, която води началото си от язовир „Голям Беглик". Тя приема втория си голям приток — р. Чарлъшка в м. Дупката, откъдето идва името на резервата. Друга голяма планинска река е Катранджи дере — десният приток на Девинска река.

Девинска река и Катранджи дере имат легла с малки наклони и затова образуват много меандри. Дебитът им е сравнително постоянен. Водите им са съвсем чисти.

Много богата и разнообразна е растителността на резервата. Въпреки малката разлика в надморските височини – между 1000 и 1600 м, растителността е с ясно изразена височинна зоналност. По северните места на най – ниските части на резервата растат гори от трепелика (Populus tremula), шестил (Acer platanoides), бук (Fagus sylvatica) и от обикновен габър (Carpinus betulus), примесени с единични или с групови екземпляри от ела (Abies alba) и бял бор (Pinus sylvestris), а някъде и от смърч (Picea abies).

На южните припечни и сухи места са се настанили по-ксерофитни видове — смрадлика (Cotinus coggygria), Люляк (Syringa vulgaris) и др.

Върху по-светлите места преобладават съобщества от бял бор, придружен на някои места от бреза (Betula pendula) и трепетлика (Populus tremula), като тук-там се срещат единично или на групи ела и смърч.

Разпространени са още смесени елово-белоборови гори с единични екземпляри от бук, трепетлика и бреза.

От представителите на тревната растителност особен интерес представляват силиврякът (Haberlea rhodopensis) и пиринският чай (Siderites scardica) — ендемити за Балканския полуостров.

Останалата част от сенчестите местообитания е покрита от чисти или от смесени почти девствени смърчови гори.

Най-голяма е свежата белборово-смърчова гора с разнотревие, която заема над 1/5 от територията на резервата. Следва свежата до суха белборова гора с разнотревие — заема около 1/6 от територията. Почти толкова голяма е и свежата елово-смърчово-белборова гора. Иглолистните формации заемат около 83,3% от площта на резервата. Само на белборовата се падат 52%, на смърчовата — около 17% и на еловата — малко повече от 14%.

Широколистните формации са представени от трепетлика — 10,5% от площта на резервата, от бреза — 4,2%, от бук и от зимен дъб — общо около 6,2%.

Специални проучвания на флората и на фауната в резервата не са правени. Срещат се често дива коза (Rupicapra rupicapra).

Резервата се охранява от Регионална инспекция на околната среда и водите – Пазарджик.

Резерват „Дупката” е биосферен резерват.

На територията на резервата е забранена всяка човешка дейност.

Още информация може да бъде получена от регистъра на защитените територии на електронната страница на Изпълнителната агенция по околна среда.