РИОСВ Пазарджик

Министерство на околната среда и водите

Регионална инспекция по околната среда и водите - Пазарджик


Оперативна програма
"Околна среда 2014-2020 г."
Оперативна програма 'Околна среда 2014-2020г.'
Плащане чрез ПОС

Плащане на ПОС терминал в Център за административно обслужване на инспекцията. Приемане на всички видове транзакции с карти, носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

плащане чрез ПОС терминал с карти Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro

iso9001

Обявен е за резерват със Заповед № 2969/24.11.1961 г. на Главно управление на горите при Министерския съвет (в. „Известия”, бр.11/1962 г.) . По-късно е разширена площта му със заповеди, съответно: № 3539/13.11.1973 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда, заповед № 503/11.07.1979 г. на Комитет за опазване на природната среда при Министерския съвет (ДВ, бр. 64/1979 г.) и  заповед № 530/07.07.1992 г. на Министерство на околната среда (ДВ, бр. 66/1992 г. ). Приет е план за управление за резерват „Купена” със Заповед № 798/02.12.2015 г. на Министерство на околната среда и водите www.rezervati.riewpz.org .

Резервата се намира на северните склонове на Родопите на около 3 км югоизточно от Пещера. Обхваща територии с надморска височина от 600 до 1400 м.

През резервата преминава голямото вододелно било, което започва от връх Баташки снежник и се спуска на североизток между реките Въча и Стара река. Склоновете му са стръмни и трудно достъпни.

В Купена има и интересни и красиви скални образувания. Отвесните и високи по 80 – 100 м бели варовикови стени – “Стенето” и самия връх “Купена”, също с отвесни стени, но със заоблено било, живописно обрасло с черен бор.

През резервата протичат две реки – Пиздица и Новомахленска.

В резервата са разпространени три типа почви: кафяви горски, канелени и хумусно – карбонатни.

Специални ботанически и зоологически проучвания на резервата не са провеждани. Със сигурност може да се очаква, при обстойни проучвания, да се установят много нови редки и интересни растения и животни. 

От досегашните проучвания на дървесните видове са установени следните видове: бял бор (Pinus sylvestris L.), черен бор (Pinus nigra), обикновена ела (Abies alba), червена хвойна (Juniperus communis), бук (Fagus sylvatica), зимния дъб (Quercus petraea), eдролистна липа (Tilia grandifolia), клен (Acer campestre), шестил (Acer platanoides), явор (Acer pseudoplatanus), мъждрян (Fraxinus ornus), обикновен габър (Carpinus betulus), келяв габър (Carpinus orientalis), дива череша (Prunus avium), бреза (Betula pendula), трепетлика (Populus tremula), бряст (Ulmus foliacea), черна елша (Alnus glutinosa), кукуч (Pistacia terebintus), воден габър (Ostrya carpinifolia).

Основния вид в ниските части е зимния дъб, от 400 м до към 1000 м. Средната възраст на горите, които съставя, е около 60 – 70 години.

Много интересни са съобществата, които образува зимния дъб с други видове – зимен дъб и бял бор, зимен дъб и бук, зимен дъб и габър и др., някои от които са много рядко срещани на други места в страната. В най – голяма степен това важи за зимнодъбово – бялборовите съобщества.

Във високите части на резервата големи съобщества образува букът. Горите му започват от 900 м до почти 1400 м. Средната възраст на горите е между 80 – 140 години, но се срещат и 160 – 170 – годишни дървета.

Буковите гори рядко са чисти. Най – често той образува смесени гори с други видове. Най – разпространените смесени гори са на бука с белия бор. Други смесени съобщества бука образува с елата, зимния дъб, габъра и др.

На второ място по разпространение в резервата са съобществата от бял бор. Между 1100 и 1400 м.

Интересна особеност на резервата са съобществата на елата, които заемат трето място по големина и са разположени между 1100 и 1400 м. н. в.

Съобщества образува и Черния бор в ниските и скалисти части.

От интересните животински видове известни за резервата на първо място трябва да се спомене дивата коза (Rupicapra rupicapra), една от причините за обявяване на резервата. Числеността ѝ през 80 – те години на миналия век е достигала около 100 индивида, но поради бракониерския лов в началото на 90 – те години е поставена пред прага на пълно унищожение. Към момента няма данни за установени индивиди.

Във високите части навлиза и мечката (Ursus arctos). Срещат се дива свиня (Sus scrofa), сърна (Capreolus capreolus) и др.

Скалните тераси на “Стенето” предлагат много места за гнездене на различин грабливи птици, но за сега не са проучвани.

В горите могат да се видят обичайни видове, срещащи се в такива местообитания.
От защитените земноводни е установен дъждовника (Salamandra salamandra).
 

 

Резервата се охранява от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пазарджик.

В резервата е забранена всякаква човешка дейност.

В резервата голям проблем е незаконната сеч, за която се предприемат съвместни акции със специализирани полицейски сили и която е основен проблем пред РИОСВ и МОСВ.

Преминаването през резервата е разрешено само по утвърдената пътека за посетители.

Към резервата има изграден посетителски център, намиращ се в природната забележителност “Снежанка”.