РИОСВ Пазарджик

Министерство на околната среда и водите

Регионална инспекция по околната среда и водите - Пазарджик

a- a a+

Оперативна програма
"Околна среда 2021-2027 г."
Оперативна програма 'Околна среда 2021-2027г.'
Плащане чрез ПОС

Плащане на ПОС терминал в Център за административно обслужване на инспекцията. Приемане на всички видове транзакции с карти, носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

плащане чрез ПОС терминал с карти Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro

iso9001

16.09.2015

90% процента от атмосферния озон се намират в стратосферата (между 10 и 50 km) и е от голямо значение за всички живи същества на Земята, защото действа като защитен слой срещу опасните ултравиолетови лъчи на Слънцето с дължина на вълната под 270 nm.

Разрушаването на озоновия слой не е нов проблем, но остава все така актуален. Драстичното му намаляване над Антарктида е известно още от 1970 г. Малко по-късно хората вече са запознати и с наличието на озоновата дупка и възможните последици от нея.
Изследванията показват, че озоновият слой е много уязвим от химическите съединения (т.н. озон-разрушаващи вещества) следствие от човешката дейност, като например хлорфлуорвъглеводороди и др.
Понижаването на температурата в стратосферата, вследствие на изтъняването на озоновия слой, забавя процеса на възстановяването му. Емисиите парникови газове от човешката дейност също забавят възстановяването на озона и влияят глобално върху климата на планетата.

Като основен виновник за изтъняването на озоновия слой и появата на озоновата дупка се сочат фреоните и халоните, които са изкуствени източници на хлор и бром. Фреоните и халоните са изкуствени вещества, които започват да се произвеждат през 30-те години. Използват се в дезодоранти, при хладилници, климатици, почистващи препарати.

Стъпка напред в опазването на озоновия слой е подписването на Монреалския протокол подписан през септември 1987 г. в Монреал, Канада. Той определя основните вещества, които разрушават озоновия слой и дава ограничения за бъдещото им производство. През 1989 г. България ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол. Конвенцията обвързва страните с ангажимент да защитават човешкото здраве и околната среда от ефектите на озоновото намаляване и постановява участващите държави да си сътрудничат в изследванията, наблюденията и информационния обмен. Монреалският протокол идентифицира основните вещества, които нарушават озоновия слой и поставя специфични ограничения на тяхното бъдещо производство. Над 180 страни до момента са се присъединили към Монреалския протокол, който се смята за един от основните международни документи за опазване на околната среда.